DAN: Азотни торове с незабавно усвоим азот
Азотът е ключов елемент при храненето на растенията. Но за да могат растенията да го усвоят, той трябва да се преобразува от естествено си състояние във въздуха до форма, която растенията могат да усвояват.
Торове с незабавно усвоим азот (DAN) са амониево-нитратни торове, които комбинират предимствата на двете форми на азот, които растенията могат да усвояват директно и незабавно – нитратна и амониева форма.
Торовете с незабавно усвоим азот (DAN) са се доказали като един от най-ефективните начини за доставяне на азот към културите. Те предоставят на фермерите прецизен и надежден начин за увеличаване на техните добиви, като същевременно щадят околната среда.
Торовете с незабавно усвоим азот (DAN) имат по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с азотните торове, които съдържат азот, който не е пряко достъпен за културите, тъй като по време на преобразуването на този азот голяма част от него се губи и замърсява околната среда.
Предимства на торовете с незабавно освобождаване (DAN)
- По-висока ефективност;
- По-висока производителност;
- По-високо качество на реколтата;
- По-ниски загуби поради изпаряване и процеждане;
- По-нисък въглероден отпечатък.
Азотни торове
За да покрият адекватно нуждите от азот на растенията, азотните торове трябва да бъдат прилагани точно в моментите, когато растението се нуждае от този основен хранителен елемент. Изборът на конкретен азотен тор и неговата доза зависят от множество фактори:
- Моментните нужди на културите от хранителни елементи, които не остават налични дълго време в почвата;
- Конкретната формулация на тора: чист азот или азот, допълнен със сяра, магнезий, калций и микроелементи;
- Химичните форми, в които са хранителните вещества;
- Характеристиките на почвата и климата;
- Традиционните практики за отглеждане на културата и наличието на напоителни системи;
- Очакванията за количеството на крайните добиви.
Нитратен азот
Растенията лесно абсорбират нитратен азот (NO3-) в големи количества. За разлика от уреята или амония, азотът в нитратна форма е напълно и незабавно достъпен за усвояване от растенията. Нитратният азот е силно подвижeн в почвата и бързо достига до корените на растенията. Ето защо приложението на торове на основата на амониев нитрат, калциев-амониев нитрат или амониев нитросулфат осигурява бързо и лесно усвоими хранителни вещества. Усвояването на нитрати с отрицателен заряд благоприятства усвояването на хранителни вещества с положителен заряд, като Mg, Ca и K. Важно е да се знае, че азотът – независимо дали се прилага като урея, в амониева или в нитратна форма, трябва да се преобразува до нитрат, преди да бъде усвоен от растенията. Ако нитратният азот се прилага директно, се избягват загубите, които се получават от преобразуването на урея до амоний и нитрат.
Амониев азот
Растенията абсорбират малки количества амоний (NH4+). Поради положителния си заряд той се свързва с почвените минерали и е по-малко подвижен от нитратите (NO3-), което затруднява усвояването му от корените. По-голямата част от амониевия азот се преобразува в нитратен под въздействието на нитрифициращите бактерии. Този процес се нарича нитрификация. Нитрификацията зависи от температурата на почвата и може да отнеме от една до няколко седмици. Друга част от амония се блокира от почвените микроорганизми и се освобождава след по-дълги периоди от време, превръщайки се в неразделна част от почвената органична материя.
Урея
Азотът под формата на урея не се усвоява директно от корените на растенията. Уреята първо трябва да премине през процес на уреаза, който продължава между един ден и седмица и е пряко зависим от температурата и влажността. При този процес се отделя амоний. Амоният, генериран по време на уреазата, няма същите свойства като амония, получен от амониев нитрат. Уреазата води до краткотрайно алкализиране на приложената гранула. Така се нарушава естествения баланс между амоний (NH4+) и амонячен газ (NH3) в полза на амонячния газ, което води до загуби от изпарение. Използването на уреазен инхибитор помага за неутрализирането на този проблем. Тези загуби са основната причина за по-ниската ефективност на уреята. Това е и причината, когато е възможно, уреята да бъде прилагана чрез инкорпориране, а не повърхностно.