Limus® Care
Най-добрият урея инхибитор за минимизиране загубите на азот и за оптимално хранене на растенията
Кръговрат на азота в почвата
В почвата има два големи резервоара на азот:
- органично свързан азот (95%), който не може да се усвоява от растенията и
- минерален азот (5%), който е наличен в усвояема от растенията форма.
Органичните торове, растителните остатъци и азотът, свързан от бобовите растения принадлежат към органичния резервоар на азот.
Минералният резервоар на азот, който се състои от амониеви (NH4) и нитратни (NO3) форми, се дължи на азота, разтворен в дъжда и този, който попада в почвата чрез минералните торове. Амониевата и нитратната форма на азот са единствените форми на азот, които растенията могат да усвоят.
Органичният и минералният резервоар на азота са в състояние на постоянен обмен. Например, органичният азот непрекъснато се преобразува в амониеви и нитратни форми (процес, известен, като минерализация), докато почвените организми предизвикват органична фиксация на минералния азот (имобилизация).
Средно ≈ 50% са загубите на азот
Загубите на азот (N) могат да варират значително в зависимост от фактори като почвата и климатичните условия:
- Загуби от амоняк (NH3 ), поради специфика на почвата и изпарения – 2 – 80%
- Загуби от нитрати (NO3- ) при валежи и отмиване – 5 – 25%
- Загуби от азотни оксиди (N2O) при денитрификация – 0,1 – 3%
Последствия от загубата на азот
Загуба на амоняк
Съществена загуба на амоняк се наблюдава и след прилагане на торове, съдържащи урея (карбамид) или в животновъдството при съхранение и използване на органични торове (оборски и друг тор, течни торове).
Амонякът е ключов компонент в замърсения въздух (смог); той се свързва с други замърсители и частици, като ги задържа във въздушните слоеве на нивото или близко над земната повърхност. На практика, амонякът способства за увеличаване на замърсяването на въздуха. Като азот-съдържащ газ, амонякът може да бъде пренасян на големи разстояния от вятъра. След това, чрез дъждовете той попада в природни екосистеми, където може да наруши тяхното нормално функциониране.
След като амонякът навлезе в почвата, тя се нитрифицира относително бързо в зависимост от температурата. Това е пряко свързано с окисляването на почвите, което, при екстремни условия, може да доведе до освобождаване на токсични тежки метали, които увреждат растенията и замърсяват подпочвените води. Амонякът може косвено да допринесе и за замърсяването на подпочвените води с нитрати и образуването на азотен оксид в резултат на вторични реакции.
Накратко, свободният амоняк и неговото неконтролирано отделяне оказва значително отрицателно въздействие върху биоразнообразието.
Отмиване на нитратите в почвата
Нитратите са водоразтворими и силно мобилни в почвата.
Отрицателно зареденият нитратен йон (NO3-) — за разлика от положително заредения амониев йон (NH4+) — не се свързва с отрицателно заредените почвени частици. Поради тази причина, нитратите са силно мобилни в почвата и могат да се преместват ефективно в почвения профил.
След интензивни дъждове или слабо усвояване от растенията, от една страна земеделските производители търпят загуби, а от друга нитратите могат да се отмият от почвения профил и да се натрупат в подпочвените води. Оттам да преминат в откритите водоеми, където да стимулират растежа на водните растения и водорасли.
При гниенето на водорасли и/или водни растения, намаленото количество кислород (кислородът бива изразходван при разлагането на органичните вещества), може да доведе до смъртност сред рибните популации. От токсикологична гледна точка, в световен мащаб са приети прагови стойности за нива на нитратите в подпочвените води (за да се избегне преобразуването им в нитрити, които са токсични за хората).
Освобождаване на азотен оксид в атмосферата
Азотният оксид (N2O) се образува при нитрификацията (преобразуване на амоняк в нитрити и нитрати от почвените бактерии), както и при наличие
на нитрати в почвата при недостиг на кислород (денитрификация). След въглеродния диоксид и метана, азотният оксид е сред най-опасните парникови газове. Потенциалът му за глобалното затопляне е 300 пъти по-висок от този на CO2.
Загубите на азотен оксид в почвата — най-често само няколко грама или килограма — могат да доведат до съществени загуби за земеделските производители, както и до неблагоприятен ефект върху околната среда.
Регулации и регламенти
Още през 1999 г. („Гьотеборг“) е приет протоколът за многоефективност, предназначен да намали глобалното замърсяване, чрез определяне на тавани на емисии за серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк. Географският обхват на протокола включва Европа, Северна Америка и страни от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.
В момента в ЕС28 тече процес на подготовка на нова директива за допълнително намаляване на емисиите на амоняк с 30% до 2025 г.
Един от одобрените инструменти за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от торове, съдържащи урея e употребата на уреазни инхибитори.
Limus® Care – минимизира загубите на азот
Limus® Care е най-добрият урея инхибитор, който минимизирa загубите наазот от изпарението на карбамидните торове и води до по-добра възвращаемостна инвестициите.- Limus® Care се основава на нова формулация, която съдържа две активни съставки за блокиране на активни връзки от почвени уреазниензими.
- Limus® Care поддържа азота на разположение по време на критичните етапиот растежа на растенията, като по този начин подпомага оптимално храненето нарастенията.
- ЛLimus® Care предлага по-голяма гъвкавост при азотното торене – по-малка зависимост от температурата и влагата в почвата по време наторенето.
- Limus® Care е чудесен инструмент за подпомагане успеха на производителите в променящата се регулаторна среда и води към устойчиво развитие.
Как възникват загуби на амоняк от урея
Limus® Care
Активна съставка: NBPT N-(n-butyl)-thiophosphoric-triamideNPPT – N-(n-propyl)-thiophosphoric-triamide
Препоръчителна норма на приложение: 1,8-2 литра Limus® Care на 1000 кг урея (2л ≈ 2,2 кг при 20°С)
Температурен диапазон за съхранение: -10°C (най-ниска температура на съхранение, без да се образуват кристали)
Температура на възпламеняване: ≈ 103°C
Вискозитет, 20°C: 51 mPa*s
Начин на действие на Limus® Care
Анализи показват, че до 97% от Limus® Care след третиране остава по гранулите, докато при третиране с обикновените инхибитори този % е доста по-малък.
Limus® Care запазва стабилността си във времето, докато обикновените инхибитори я губят доста по-бързо.
Когато амонякът и въглеродният диоксид напускат активното място, те са достъпни за последващи процеси на нитрификация и усвояване от растенията, но и също са свободни и излитат в атмосферата.
Limus® Care работи чрез свързване към активната страна на уреазния ензим, като по този начин предотвратява хидролизата на уреята и намалява образуването на амоняк, а оттам и на загубите в атмосферата.
Начин на действие на азотните инхибитори
Няма доказателства Limus® Care да влияе по какъвто и да е начин на полезните микроорганизми в почвата.
Насоки при употреба
- Всички урея съдържащи торове могат да бъдат обработвани с Limus® Care.
- Употребявайте предпазни средства при работа:
- Да се носят предпазни ръкавици,
- Oбразуването и вдишването на карбамиден прах трябва да се избягва чрез вентилация или чрез използване на подходяща дихателна защитна маска.
- По време на работа и приложение, уверете се, че температурата на Limus® Care остава под 50°С.
- За максималнен ефект да се използват торове без запрашаване или да се прекарат през сита за намаляване на запрашаването.
- Количеството Limus® Care, необходимо за приложението, трябва да бъде измерено в тегловни единици (кг)
- В случай на обемно измерване, измервателната система трябва да се калибрира с помощта на скала.
- Limus® Care трябва да се прилага при температура каквато е на околната среда.
- Трябва да се избягва нагряването на частта от дозиращата система, тъй като температурните колебания ще доведат до колебания във вискозитета на Limus® Care (виж графиката), които ще повлияят на работата на помпата.
- Настройките и калибрирането на помпата трябва да бъдат проверени отново, когато температурата се промени.
- Препоръчителна норма на приложение: 1,8 – 2 литра Limus® Care (= 2,2 кг) на 1000 кг карбамид:
- Ако се планира приложение на тора до 1-2 месеца след третиране с Limus® Care, без никакъв проблем може да се използва дозата от 1,8л, но ако ще остава количество тор за следващ сезон, с цел максимално гарантиране ефикасността на Limus® Care се препоръчва доза от 2 л/т.
Инструкции за приложение
- Претеглете карбамида и го прехвърлете в миксера.
- Претеглете необходимото количество Limus® Care и го добавете към миксера.
- Ако Limus® Care се прилага непрекъснато, препоръчва се да тече директно върху уреята.
- В случай, че се използва приложение чрез дюзи, да се избягва образуването на мъгла.
- Смесете Limus® Care с урея и оставете достатъчно време за смесване за еднакво покритие.
- Непосредствено след обработка с тор трябва да се използва адекватна вентилация или респиратор, докато торът изсъхне напълно.
Максимум до 5 часа след смесване с Limus® Care, третираната урея е напълно суха.
Limus® Care намалява значително загубите на амоняк
Уреазните ензими в почвата причиняват хидролиза на карбамида, водеща до изпарение на амоняк (NH3).
Limus® Care блокира уреазните ензими, забавя хидролизата на уреята и оттам и на амонячното изпарение.
Limus® Care намалява значително загубите на амоняк до 95%
По-малко летливост = Повече наличен азот -> Повече потенциал за добив
Толерантност на земеделските култури към Limus® Care
Тестовете за толерантност при различни култури показват, че Limus® Care не причинява увреждане на растенията. Увреждания, предизвикани от прилагането на чиста урея съдържащи торове не могат да бъдат неутрализирани чрез добавянето на Limus® Care, но в определени случаи могат да бъдат смекчени.
Съхранение
Limus® Care повишава стабилността на формулацията на третираните торове, като защитава уреята и осигурява по-продължително време за съхранение. Повишава се гъвкавостта по транспортиране, при широк диапазон от условия, свързани с температурите и влажността.
Стабилност на урея след 4 седмици съхранение при 40°C в лабораторни условия
Limus® Care не променя характеристиките си при правилно съхранение на третирания тор до 18 м след приложение.
Третираните с Limus® Care торове да се съхраняват отделно от останалите торови продукти (напр. фосфорни торове, калиеви торове). Купчините с тор трябва да се покриват, за да се поддържа тяхното високо качество.
- Стандартната урея трябва да се прилага точно преди валеж, за да се намалят загубите на амоняк
- Честа практика е разделянето на приложението на няколко кръга
- Гъвкав период на приложение
- Стабилизираната с Limus<sup>®</sup> Care урея може да се прилага независимо от метеорологичните условия
