Кръговрат на азота в почвата
В почвата има два големи резервоара на азот:
- органично свързан азот (95%), който не може да се усвоява от растенията и
- минерален азот (5%), който е наличен в усвояема от растенията форма.
Органичните торове, растителните остатъци и азотът, свързан от бобовите растения принадлежат към органичния резервоар на азот.
Минералният резервоар на азот, който се състои от амониеви (NH4) и нитратни (NO3) форми, се дължи на азота, разтворен в дъжда и този, който попада в почвата чрез минералните торове. Амониевата и нитратната форма на азот са единствените форми на азот, които растенията могат да усвоят.
Органичният и минералният резервоар на азота са в състояние на постоянен обмен. Например, органичният азот непрекъснато се преобразува в амониеви и нитратни форми (процес, известен, като минерализация), докато почвените организми предизвикват органична фиксация на минералния азот (имобилизация).
Средно ≈ 50% са загубите на азот
Загубите на азот (N) могат да варират значително в зависимост от фактори като почвата и климатичните условия:
- Загуби от амоняк (NH3 ), поради специфика на почвата и изпарения – 2 – 80%
- Загуби от нитрати (NO3- ) при валежи и отмиване – 5 – 25%
- Загуби от азотни оксиди (N2O) при денитрификация – 0,1 – 3%
Последствия от загубата на азот
Загуба на амоняк
Съществена загуба на амоняк се наблюдава и след прилагане на торове, съдържащи урея (карбамид) или в животновъдството при съхранение и използване на органични торове (оборски и друг тор, течни торове).
Амонякът е ключов компонент в замърсения въздух (смог); той се свързва с други замърсители и частици, като ги задържа във въздушните слоеве на нивото или близко над земната повърхност. На практика, амонякът способства за увеличаване на замърсяването на въздуха. Като азот-съдържащ газ, амонякът може да бъде пренасян на големи разстояния от вятъра. След това, чрез дъждовете той попада в природни екосистеми, където може да наруши тяхното нормално функциониране.
След като амонякът навлезе в почвата, тя се нитрифицира относително бързо в зависимост от температурата. Това е пряко свързано с окисляването на почвите, което, при екстремни условия, може да доведе до освобождаване на токсични тежки метали, които увреждат растенията и замърсяват подпочвените води. Амонякът може косвено да допринесе и за замърсяването на подпочвените води с нитрати и образуването на азотен оксид в резултат на вторични реакции.
Накратко, свободният амоняк и неговото неконтролирано отделяне оказва значително отрицателно въздействие върху биоразнообразието.
Отмиване на нитратите в почвата
Нитратите са водоразтворими и силно мобилни в почвата.
Отрицателно зареденият нитратен йон (NO3-) — за разлика от положително заредения амониев йон (NH4+) — не се свързва с отрицателно заредените почвени частици. Поради тази причина, нитратите са силно мобилни в почвата и могат да се преместват ефективно в почвения профил.
След интензивни дъждове или слабо усвояване от растенията, от една страна земеделските производители търпят загуби, а от друга нитратите могат да се отмият от почвения профил и да се натрупат в подпочвените води. Оттам да преминат в откритите водоеми, където да стимулират растежа на водните растения и водорасли.
При гниенето на водорасли и/или водни растения, намаленото количество кислород (кислородът бива изразходван при разлагането на органичните вещества), може да доведе до смъртност сред рибните популации. От токсикологична гледна точка, в световен мащаб са приети прагови стойности за нива на нитратите в подпочвените води (за да се избегне преобразуването им в нитрити, които са токсични за хората).
Освобождаване на азотен оксид в атмосферата
Азотният оксид (N2O) се образува при нитрификацията (преобразуване на амоняк в нитрити и нитрати от почвените бактерии), както и при наличие
на нитрати в почвата при недостиг на кислород (денитрификация). След въглеродния диоксид и метана, азотният оксид е сред най-опасните парникови газове. Потенциалът му за глобалното затопляне е 300 пъти по-висок от този на CO2.
Загубите на азотен оксид в почвата — най-често само няколко грама или килограма — могат да доведат до съществени загуби за земеделските производители, както и до неблагоприятен ефект върху околната среда.
Регулации и регламенти
Още през 1999 г. („Гьотеборг“) е приет протоколът за многоефективност, предназначен да намали глобалното замърсяване, чрез определяне на тавани на емисии за серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк. Географският обхват на протокола включва Европа, Северна Америка и страни от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.
В момента в ЕС28 тече процес на подготовка на нова директива за допълнително намаляване на емисиите на амоняк с 30% до 2025 г.
Един от одобрените инструменти за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от торове, съдържащи урея e употребата на уреазни инхибитори.
Лимус Про – минимизира загубите на азот
Лимус Про е най-добрият урея инхибитор, който минимизирa загубите наазот от изпарението на карбамидните торове и води до по-добра възвращаемостна инвестициите.- Лимус Про се основава на нова формулация, която съдържа две активни съставки за блокиране на активни връзки от почвени уреазниензими.
- Лимус Про поддържа азота на разположение по време на критичните етапиот растежа на растенията, като по този начин подпомага оптимално храненето нарастенията.
- Лимус Про предлага по-голяма гъвкавост при азотното торене – по-малка зависимост от температурата и влагата в почвата по време наторенето.
- Лимус Про е чудесен инструмент за подпомагане успеха на производителите в променящата се регулаторна среда и води към устойчиво развитие.
Как възникват загуби на амоняк от урея
Лимус Про
Активна съставка: NBPT N-(n-butyl)-thiophosphoric-triamideNPPT – N-(n-propyl)-thiophosphoric-triamide
Препоръчителна норма на приложение: 1,8-2 литра Лимус Про на 1000 кг урея (2л ≈ 2,2 кг при 20°С)
Температурен диапазон за съхранение: -10°C (най-ниска температура на съхранение, без да се образуват кристали)
Температура на възпламеняване: ≈ 103°C
Вискозитет, 20°C: 51 mPa*s
Начин на действие на Лимус Про
Анализи показват, че до 97% от Лумус Про след третиране остава по гранулите, докато при третиране с обикновените инхибитори този % е доста по-малък.
Лимус запазва стабилността си във времето, докато обикновените инхибитори я губят доста по-бързо.
Когато амонякът и въглеродният диоксид напускат активното място, те са достъпни за последващи процеси на нитрификация и усвояване от растенията, но и също са свободни и излитат в атмосферата.
Лимус Про работи чрез свързване към активната страна на уреазния ензим, като по този начин предотвратява хидролизата на уреята и намалява образуването на амоняк, а оттам и на загубите в атмосферата.
Начин на действие на азотните инхибитори
Няма доказателства Лимус Про да влияе по какъвто и да е начин на полезните микроорганизми в почвата.
Насоки при употреба
- Всички урея съдържащи торове могат да бъдат обработвани с Лимус Про.
- Употребявайте предпазни средства при работа:
- Да се носят предпазни ръкавици,
- Oбразуването и вдишването на карбамиден прах трябва да се избягва чрез вентилация или чрез използване на подходяща дихателна защитна маска.
- По време на работа и приложение, уверете се, че температурата на Лимус Про остава под 50°С.
- За максималнен ефект да се използват торове без запрашаване или да се прекарат през сита за намаляване на запрашаването.
- Количеството Лимус Про, необходимо за приложението, трябва да бъде измерено в тегловни единици (кг)
- В случай на обемно измерване, измервателната система трябва да се калибрира с помощта на скала.
- Лимус Про трябва да се прилага при температура каквато е на околната среда.
- Трябва да се избягва нагряването на частта от дозиращата система, тъй като температурните колебания ще доведат до колебания във вискозитета на Лимус Про (виж графиката), които ще повлияят на работата на помпата.
- Настройките и калибрирането на помпата трябва да бъдат проверени отново, когато температурата се промени.
- Препоръчителна норма на приложение: 1,8 – 2 литра Лимус Про (= 2,2 кг) на 1000 кг карбамид:
- Ако се планира приложение на тора до 1-2 месеца след третиране с Лимус Про, без никакъв проблем може да се използва дозата от 1,8л, но ако ще остава количество тор за следващ сезон, с цел максимално гарантиране ефикасността на Лимус Про се препоръчва доза от 2 л/т.
Инструкции за приложение
- Претеглете карбамида и го прехвърлете в миксера.
- Претеглете необходимото количество Лимус Про и го добавете към миксера.
- Ако Лимус Про се прилага непрекъснато, препоръчва се да тече директно върху уреята.
- В случай, че се използва приложение чрез дюзи, да се избягва образуването на мъгла.
- Смесете Лимус Про с урея и оставете достатъчно време за смесване за еднакво покритие.
- Непосредствено след обработка с тор трябва да се използва адекватна вентилация или респиратор, докато торът изсъхне напълно.
Максимум до 5 часа след смесване с Лимус Про, третираната урея е напълно суха.
Лимус Про намалява значително загубите на амоняк
Уреазните ензими в почвата причиняват хидролиза на карбамида, водеща до изпарение на амоняк (NH3).
Лимус Про блокира уреазните ензими, забавя хидролизата на уреята и оттам и на амонячното изпарение.
Лимус Про намалява значително загубите на амоняк до 95%
По-малко летливост = Повече наличен азот -> Повече потенциал за добив
Толерантност на земеделските култури към Лимус Про
Тестовете за толерантност при различни култури показват, че Лимус Про не причинява увреждане на растенията. Увреждания, предизвикани от прилагането на чиста урея съдържащи торове не могат да бъдат неутрализирани чрез добавянето на Лимус Про, но в определени случаи могат да бъдат смекчени.
Съхранение
Лимус Про повишава стабилността на формулацията на третираните торове, като защитава уреята и осигурява по-продължително време за съхранение. Повишава се гъвкавостта по транспортиране, при широк диапазон от условия, свързани с температурите и влажността.
Стабилност на урея след 4 седмици съхранение при 40°C в лабораторни условия
Лимус Про не променя характеристиките си при правилно съхранение на третирания тор до 18 м след приложение.
Третираните с Лимус Про торове да се съхраняват отделно от останалите торови продукти (напр. фосфорни торове, калиеви торове). Купчините с тор трябва да се покриват, за да се поддържа тяхното високо качество.
- Стандартната урея трябва да се прилага точно преди валеж, за да се намалят загубите на амоняк
- Честа практика е разделянето на приложението на няколко кръга
- Гъвкав период на приложение
- Стабилизираната с Лимус Про урея може да се прилага независимо от метеорологичните условия
