fbpx

Кръговрат на азота в почвата

В почвата има два големи резервоара на азот:
• органично свързан азот (95 %), който не може да се усвоява от растенията и
• минерален азот (5 %), който е наличен в усвояема от растенията форма.

Органичните торове, растителните остатъци и азотът, свързан от бобовите растения принадлежат към органичния резервоар на азот. Минералният резервоар на азот, който се състои от амониеви (NH4) и нитратни (NO3) форми, се дължи на азота, разтворен в дъжда и този, който попада в почвата чрез минералните торове. Амониевата и нитратната форма на азот са единствените форми на азот, които растенията могат да усвоят.

Органичният и минералният резервоар на азота са в състояние на постоянен обмен. Например, органичният азот непрекъснато се преобразува в амониеви и нитратни форми (процес, известен, като минерализация), докато почвените организми предизвикват органична фиксация на минералния азот (имобилизация).

Как се губи азотът?

Азотът се губи чрез изпарение, чрез процеждане и чрез денитрификация. Загубите на азот (N) могат да варират значително в зависимост от типа почва и климатичните условия:

  • загуби на амоняк (NH3), поради специфика на почвата и изпарения: от 2 до 80 %
  • загуби на нитрати (NO3) от процеждане: от 5 до 25 %
  • загуби на азотни оксиди (N2O) при денитрификация: 0,1 до 3 %

 

Видове загуби

Загуби от процеждане
Азотът обикновено се „процежда“ от почвата, докато е под формата на урея и нитрити. Прилагането на тор с незабавно освобождаване на азот води до периоди с висока концентрация на този елемент в почвата. Тъй като растенията не могат да поемат повече от необходимия им азот, излишъкът се процежда в почвата, т.е. се губи.

Загуби от изпарение
Загубите от изпарение на амоняк възникват, когато карбамидните торове се прилагат повърхностно и взаимодействат директно с въздуха. Скоростта на изпарение зависи от влажността, температурата и повърхностното рН на почвата. Ако почвената повърхност е влажна, водата се изпарява във въздуха, съединявайки се с амоняка. Температури над 10°C и pH по-високо от 6,5 значително увеличават скоростта на преобразуване на уреята в амоняк.

Загуби от денитрификация
Денитрификацията се случва, когато в почвата няма достатъчно кислород (O2) за нуждите на бактериите и микроорганизмите в нея. При липса на кислород микроорганизмите усвояват кислорода от нитратите, произвеждайки азотен газ (N2) или диазотен оксид (N2O), които се изпаряват от почвата. Условия, които насърчават денитрификацията, са влажни почви, уплътняване и високи температури.

 

Как да намалим загубите на азот?

Технологии за защита на азота

Описаните до тук причини за загубата на азот водят до появата на иновативни технологии, които минимизират загубите, увеличават ефективността на усвояване на азота, намаляват разходите за торене, пови- шават добивите и съответно печалбата на земеделските производители. В момента на пазара се предлагат торове, които защитават азота по два различни начина и повишават ефективността на неговото усвоява- не от растенията. Тези торове са базирани на една от следните технологии:

  • забавено освождаване на азот (slow release fertilizers),
  • контролирано освобождаване на азот (control release fertilizers).

Какво представлява забавеното освобождаване?

Торовете с технология за забавено освобождаване са азотни торове, при които азотът се трансформира значително по-бавно в сравнение с конвенционалните торове. Забавянето се осъществява по химичен път – гранулите се обработват с различни видове инхибитори, които временно блокират или активността на уреазата, или нитрификацията, или и двете. Инхибиторите защитават азота за определен период от време, които зависи от климатичните условия и типа почва.

Какво представлява контролираното освобождаване?

Торовете с технология за контролирано освобождаване са торове, при които азотът е 100 % защитен и се освобождава контролирано в зависимост от специфичните нужди на културата в конкретния етап на вегетацията. Техните гранули са обвите със специални полимерни покрития, които не позволяват загуба на хранителни вещества. Скоростта и количеството на освобождаване на тези хранителни вещества се контролират само и единствено от температурата и влагата на почвата.

Сравнение между торовете с контролирано освобождаване и химичните инхибитори

Торовете с контролирано освобождаване освобождават хранителните елементи с бавна, но контролирана скорост, която съответства на нуждите на растението. Инхибиторите не забавят отделянето на хранителни вещества – те потискат микробиалната активност, за да отложат преобразуването на азота във форми, които бързо се губят. Ефектът на инхибиторите се влияе силно от температурата на почвата, съдържанието на органична материя и pH.

Счита се, че торовете с контролирано освобождване имат най-високо ниво на ефективно усвояване на хранителните вещества в сравнение с други торове.

Торове със забавено освобождаване Smart Energy

Най-добрият инхибитор

При производството на торовете SmartEnergy® ипозлваме най-добрият урея инхибитор на пазара Limus®Pro на BASF.

Предимства на SmartEnergy®

  • минимизира загубите на азот от изпарението на карбамидните торове и води до по-добра възвръщаемост на инвестициите;
  • базиран е на нова формулация, която съдържа две активни връзки от почвени уреазни ензими;
  • поддържа азота на разположение по време на критичните етапи от растежа на растенията, като по този начин подпомага оптималното хранене на растенията;
  • предлага по-голяма гъвкавост при азотното торене, тъй като е по-малко зависим от температурата и влагата на почвата по време на торенето.

Начин на действие на Limus®Pro

Приложение

 

Препоръчителни дози

Посочените дози са индикативни. За конкретни препоръки, съобразени с вашите условия се свържете с нашите представители.